- Инвеститорският контрол представлява възложителя пред строителите и пази неговия бюджет, срок и качество.
- ЗУТ не го урежда като отделна роля. Възлага се с договор, а правомощията му са записани в договора и пълномощното.
- Строителният надзор отговаря за законосъобразността на строежа; инвеститорският контрол, за това дали възложителят плаща точно за това, което е договорил и получил.
- Най-видимата му работа е проверката на актовете за плащане: позиции, цени, количества, натрупване и документи.
- Всяка корекция в акта трябва да е записана с причина, иначе спорът се връща в следващия месец.
Какво е инвеститорски контрол?
Инвеститорският контрол е човекът или екипът, който следи строежа от името на възложителя. Възложителят плаща, но рядко е строител по професия и не може всеки ден да е на обекта. Инвеститорският контрол е там вместо него: сверява изпълненото с договорите, проверява количествата, преди да се платят, следи графика и казва навреме, когато бюджетът или срокът се отклоняват.
Той може да е служител на възложителя (инженер в инвестиционна компания) или външна фирма, най-често консултант, който работи по договор. И в двата случая работи само за едната страна. Строителят има свой технически ръководител, а инвеститорският контрол е отсреща и пази интереса на този, който плаща.
Задължителен ли е и какво казва ЗУТ?
В Закона за устройство на територията изразът „инвеститорски контрол“ не се среща. Законът обаче дава основата, на която ролята стъпва:
- чл. 161, ал. 1: възложителят „или упълномощено от него лице“ осигурява всичко необходимо за започване на строителството. Възложителят може да действа чрез представител.
- чл. 166, ал. 1, т. 3: консултантът може да изпълнява координация на строителния процес до въвеждането в експлоатация, включително контрол на количествата, качеството и съответствието на изпълняваните СМР с договорите за строителство. Това е най-близкото описание на инвеститорския контрол в закона.
- чл. 160, ал. 2: отношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори. Затова правомощията на инвеститорския контрол са тези, които са записани в неговия договор.
Няма и отделна наредба. Наредба № 3 от 2003 г. урежда актовете и протоколите по време на строителството и предвижда те да се подписват от представителите на страните по договорите (чл. 5, ал. 1). Когато е упълномощен, инвеститорският контрол подписва от името на възложителя.
Инвеститорският контрол става задължителен, когато го изисква договор: например договорът за финансиране на проекта или вътрешните правила на възложителя. Проверете какво точно изисква вашият договор.
Инвеститорски контрол и строителен надзор: каква е разликата?
На един обект работят четири роли с близки имена. Объркването между тях води до две грешки: възложителят смята, че строителният надзор проверява и количествата за плащане, или че инвеститорският контрол поема отговорността на надзора.
| Роля | Кой я възлага | Основание | Какво пази |
|---|---|---|---|
| Инвеститорски контрол | Възложителят, с договор или със свой служител | Договорът и пълномощното | Интереса на възложителя: количества, цени, качество, срокове |
| Строителен надзор | Възложителят, с договор с консултант с удостоверение от ДНСК | ЗУТ, чл. 166 и чл. 168 | Законосъобразността: съответствие с проекта и нормите, актовете по Наредба № 3, безопасността |
| Авторски надзор | Възложителят, с договор с проектанта | ЗУТ, чл. 161, ал. 4, т. 5 | Изпълнението по проекта и решенията при промени в него |
| Технически ръководител | Строителят | ЗУТ, чл. 160 (участник в строителството) | Организацията и изпълнението на работите от страна на строителя |
Строителният надзор е задължителен за строежите от първа до пета категория, с изключенията по чл. 168, ал. 2 от ЗУТ. Той подписва всички актове и протоколи по време на строителството, а предписанията му в заповедната книга са задължителни за строителя. Инвеститорският контрол няма такава власт по закон: неговият лост е плащането. Актът, който той не е приел, не се плаща.
Двете дейности често се възлагат на един консултант с един договор. Това е допустимо и удобно, стига договорът да описва и двете поотделно, защото отговорностите им са различни.
Задължения на инвеститорския контрол по етапи
Преди започване на строителството
- Преглежда количествено-стойностните сметки и договорите със строителите: обхват, цени, срокове, аванс, гаранции.
- Проверява дали графикът на строителя е реалистичен и съвпада със сроковете в договора.
- Съгласува с възложителя бюджета на обекта и кой одобрява промените и до каква сума.
По време на строителството
- Присъства на обекта и на оперативките, сверява изпълненото с проекта и с договора.
- Проверява всеки акт за изпълнени работи и сметката за плащане към него.
- Следи качеството: декларациите за вложените продукти, протоколите от изпитвания, актовете за скрити работи.
- Оценява допълнителните работи и промените, преди възложителят да подпише анекс.
- Следи изоставането от графика и предлага мерки, докато още има време.
- Докладва на възложителя, най-често веднъж месечно.
В края на строежа
- Подготвя приемането: списък на забележките, Акт 15 и отстраняването на дефектите.
- Проверява екзекутивната документация и окончателното изравняване на количествата.
- Следи гаранционните удръжки и гаранциите за добро изпълнение до освобождаването им.
Как се проверява акт за плащане
Проверката на акта е най-честата и най-видимата работа на инвеститорския контрол. Изпълнителят иска плащане за периода, а контролът отговаря на един въпрос: това ли е изпълнено и това ли е договорено? Редът, който работи:
- Договорът. Актът е по подписания договор и по действащата версия на КСС, с всички анекси. Позициите, мерните единици и единичните цени съвпадат с нея.
- Работите извън договора. Позиция, която не е в договора, не влиза в акта, докато не бъде уредена с анекс.
- Количествата за периода. Измерени са на обекта или са сверени с ведомостта и чертежите.
- Натрупването. Изпълненото до предишния акт съвпада с последния приет акт, а новото натрупване не надхвърля договореното количество.
- Документите. За закритите работи има подписан Акт обр. 12, за вложените продукти има декларации, за бетона и уплътнението има протоколи от изпитвания.
- Аритметиката. Всяка стойност е количество × единична цена, а сумите са проверени.
- Плащането. Авансът, удръжките и ДДС в сметката са по условията на договора.
- Решението. Актът се приема, връща се с корекции или се отхвърля, а причината за всяка корекция е записана.
Пример: проверка на акт № 4
Договорът с изпълнителя на фундаментите на жилищна сграда е на стойност 144 910 без ДДС, с фиксирани количества и единични цени. С първите три акта са приети работи за 82 640. Изпълнителят подава акт № 4, а инвеститорският контрол го проверява ред по ред:
| Позиция | По договор | До акт № 3 | Заявено | Прието | Ед. цена | Сума |
|---|---|---|---|---|---|---|
| Изкоп, м³ | 1 200 | 900 | 300 | 300 | 8,50 | 2 550 |
| Кофраж, м² | 640 | 420 | 260 | 220 | 32,00 | 7 040 |
| Армировка, кг | 18 500 | 11 000 | 5 200 | 5 200 | 2,40 | 12 480 |
| Бетон C25/30, м³ | 310 | 190 | 95 | 95 | 185,00 | 17 575 |
| Хидроизолация, м² | 520 | 0 | 380 | 300 | 24,00 | 7 200 |
| Дренаж (извън договора), м | — | — | 45 | 0 | 38,00 | 0 |
| Общо | — | — | — | — | — | 46 845 |
Изпълнителят иска 51 755. Контролът приема 46 845 и връща акта с три корекции:
- Кофраж. Заявени са 260 м², с които натрупаното става 420 + 260 = 680 при договорени 640. Измерването на обекта показва 220 м². Приемат се 220, позицията е изчерпана, а разликата е 40 × 32,00 = 1 280.
- Хидроизолация. Заявени са 380 м², но Акт обр. 12 за закриване е подписан за 300. Останалите 80 м² се приемат със следващия акт, след като бъдат проверени. Разликата е 80 × 24,00 = 1 920.
- Дренаж. 45 м по 38,00, общо 1 710, са работа извън договора. Тя може да е нужна и да е изпълнена добре, но се плаща след анекс, не като нов ред в акта.
Общата разлика е 1 280 + 1 920 + 1 710 = 4 910, или 9,5 % от заявеното. След акт № 4 са приети работи за 82 640 + 46 845 = 129 485, или 89,4 % от договора. Остават 15 425, а при кофража и изкопа договорените количества вече са изчерпани. Ако изпълнителят поиска още кофраж, това е сигнал за промяна, която трябва да се договори, преди да се изпълни.
Отчетът към инвеститора
Възложителят не чете актовете ред по ред. Той иска да знае къде е бюджетът, къде е срокът и какво предстои да реши. Месечният отчет на инвеститорския контрол отговаря на това:
- Бюджет и договори. Бюджетът по линии, договореното с изпълнителите и приетото по актове с натрупване.
- Промени. Одобрените анекси и тези, които чакат решение, със сумите им.
- Прогноза. Каква ще е крайната стойност, ако чакащите промени бъдат одобрени.
- Срок. Изоставането от графика по етапи и какво е направено за него.
- Качество. Отворените забележки и кой ги отстранява.
- Решения. Какво трябва да реши възложителят и до кога.
Отчет, който стъпва на същите числа като актовете, не буди спор. Отчет, сглобен на ръка от няколко таблици, поражда въпроса кое число е вярното.
Как се определя цената на инвеститорския контрол?
Цената не е регулирана и се договаря. Срещат се три начина: процент от стойността на строително-монтажните работи, фиксирана месечна сума за срока на строежа или сума за посещение. Цената зависи от:
- размера и продължителността на обекта;
- колко често контролът трябва да е на място: всеки ден, няколко пъти седмично или само при актовете;
- обхвата: само проверка на актове или и графика, промените, качеството и приемането;
- дали е съчетан със строителния надзор в един договор.
Когато сравнявате оферти за инвеститорски контрол, сравнявайте обхвата, а не само сумата. Евтин контрол, който идва веднъж месечно да подпише акта, рядко открива надвишено количество.
Чести грешки
- Неясни правомощия. Договорът не казва дали контролът може да подписва актове и да одобрява промени и до каква сума. Изпълнителят не знае с кого да говори.
- Проверка само на аритметиката. Сумите са верни, но количествата не са измерени на обекта.
- Натрупване от стар файл. Изпълненото до момента не съвпада с последния приет акт и разликата се пренася месец след месец.
- Допълнителни работи в акта. Платени са работи без анекс и после няма основание за тях.
- Корекции без причина. Количеството е намалено, но никъде не пише защо, и следващият акт започва със същия спор.
- Удръжките се забравят. След приемането никой не следи кога да се освободят гаранционните удръжки.
Как се прави в BuildColab?
В BuildColab инвеститорът и изпълнителите работят в общ проект, всеки със своите права за достъп. Бюджетът на инвеститора, договорите и отчетите (това, което наричате Акт обр. 19) стъпват на една и съща количествено-стойностна сметка, затова проверката на отчета е проверка спрямо договора, а не спрямо преписан файл.
- Бюджет на инвеститора. Като инвеститор създавате чернова на бюджет от количествената сметка; позициите на подписаните договори стават ангажименти спрямо него.
- Отчетът идва за одобрение. Възложителят получава имейл и известие и одобрява, връща насрещно предложение с променени количества или отхвърля с причина. Всеки рунд остава в историята на отчета.
- Договорът пази границата. При договор с фиксирана цена не може да се отчете повече от договореното; при договор с доказване на количества позицията над договореното се оцветява в червено.
- Натрупването се смята само. Изпълненото до момента и остатъкът идват от одобрените отчети по същия договор.
- Работа извън договора. Отчита се в отделни позиции и влиза в договора като нова версия на КСС едва когато бъде одобрена.
- Промени по договор. Изпълнителят предлага промяната, а „Покажи промени“ отбелязва добавените, променените и премахнатите позиции, преди възложителят да я приеме.
Одобреното от отчета влиза в изпълненото до момента и в сертифицирания разход на възложителя, а финансовото табло показва по всяка бюджетна линия бюджета, изпълненото по отчет и разходите по договори. Това са числата за месечния отчет към инвеститора, без да се сглобяват на ръка.
Повече за това на страниците Отчети и Акт 19 в BuildColab и Договори в BuildColab.